Да беше танц, да го изтанцувам със замах, а то слово.
Три дни пиша, редактирам, пак пиша и пак редактирам, за вдъхновение чета книги, изхитрям се да препиша нещичко от тях за да звуча интелектуално, преписвам го, преспивам, пея, танцувам, бръмча, готвя, препрочитам преписаното и пак го изтривам, не е моето. Думите ми се изливат все в неподходящ момент да бъдат записани, под душа, над тенджерата, под одеялото, но не и когато седна пред клавишите. Най-накрая съм скалъпила нещо и решавам, че ще го изпратя преди да съм го редактирала още N на брой пъти. Отварям имейла и какво да видя - то имало анкета, забравила съм, а аз 3 дни пиша есе. Решавам, че този 3-дневен труд ще види бял свят, пък ако трябва ще го повторя в анкетата.
Вдъхновение предай нататък: Когато поемаме към нова ера на съзнание и разум, много неща ще се променят... Искаме ли да живеем свободно, на светло и приказно място? Или бихме предпочели да живеем в ада, който самите ние сме си създали? Начинът, по който ще живеем през следващите месеци и години е в нашите ръце.
Тайната как да стане това недостижимо за мен ментално скулптуриране, тази нова отправна точка, новите очила, през които да погледна старата реалност, за да я видя в пълното й единство и красота, с голяма отдаденост ни разкриха в програмата Plan to Be под номер 13 - любимото ми число.
Докато бях там, критикът в мен все се обаждаше без никой да го е питал: всичко много хубаво, всичко много интересно, ама аз съм си същата, къде е тази промяна..!? Ако сега не стане, кога, къде и колко ще я търся още? Аз обаче не му давах дълго да мрънка, бързо го скастрях, той ако много разбираше, аз нямаше да съм тук.
Промяната дойде с встъпването ми в ежедневния живот и пространство. Първият въпрос, който получих след връщането ми у дома гласеше: “Как си, как изкара?” От мен се разля като пролетен водопад: Тръгнах жена, връщам се Богиня.
От тогава всеки ден се удивлявам, как се е променило възприятието ми за настоящето за толкова кратък период. И не, не го усещам измислено и насила наложено, както преди програмата, а истинско, вдъхновяващо, удовлетворяващо, изпълващо.
Едно побутване в правилната посока, много вяра и доверие в процеса и достигнах там. Там, където гледам с детски интерес на всичко, което до скоро не забелязвах или класифицирах като незаслужаващо вниманието ми. Там, където до скоро беше кално, трънливо и самотно, а сега започнаха да разцъфват рози, да се носят песни, цветове и аромати, усещане за близост, заедност, мекота, лекота. Критикът пак настоява: Живееш в приказка, това не е реалността! Но аз вече му познавам кирливите ризи, не на мене тия…
Магията се случва, нежно й се отдавам. Старата схема на живот, която би искала да я сграбча като удавник за сламка, се дематериализира някъде по пътя... На нейно място мистериозно се появи нова програма, в чийто код прочетох: Тази магия е вътре в мен, няма да се изгуби, ще расте бавно, неотклонно и ще бъде винаги на мое разположение. Хакери ще са били, ровили са се в съзнанието ми, знам им имената и техния главатар. Видите ли го, чуете ли го, яви ли ви се, тичайте боси с трепет на първокласник към него – казва се Биляна, усеща се като Радост.
Веднъж надзърнала през шпионката към широтата, няма връщане назад.
01 април 2023, РадосТаня
Comments