Здравей Биляна, Казвам се Полина. Виждали сме се четири пъти - на 8for8 във Варна миналата година, тази година през февруари на new8 в София, през март на Малките учители и преди една седмица на new8 във Варна.
Бях започнала да ти пиша още през юли миналата година, след първия ми 8for8 във Варна, но така и не изпратих това писмо. Само го запазих. Сега обаче чувствам, че е дошъл момента да ти го изпратя. Ето го и него:
"Прекрасна Биляна, Исках да ти излея всичко, което усетих още на следващия ден, но реших че е по-добре цялата тази палитра от емоции, които изпитах тогава, да остане в мен и да отлежи малко преди да я изкарам навън. Днес се чувствам като да ми е ден за споделяне, така че реших, че моментът е подходящ. :)
Това, което ме връхлетя на 13-ти, си беше равносилно на влюбване. Само че, все едно се случва отново и е в човек, когото вече познавам и ми е спокойно. В човек, който и преди е бил с мен, но сме се разделили някъде по пътя. Май знам и кога. Усещах усмивката си отвътре, развълнувано ми беше, че пак се срещаме, но и в същото време някак спокойно, защото аз този човек го познавам и му имам доверие. На него дължа толкова прекрасни мигове. И сега той се върна. Тя се върна. Върнах си се. И осъзнавам влюбването си в мен самата. Прекрасно е!
Започвам да пиша "Няма такова щастие!", но осъзнавам, че това не е вярно - има! Има такова щастие! Истински приятно ми е да бъдем заедно. Аз и... Аз. Усещам една безусловна любов, която бях обсипала с условности, дори в момента не знам как съм могла да си го причинявам толкова дълго време.
Как въобще позволих да стигна толкова далеч в осъждането си, че сама си създадох клетка, доброволно влязох и съвсем сама я заключих. Благодаря ти, Биляна, че ме подсети къде си бях загубила ключа. Благодаря и на себе си, че все пак реших и започнах да го търся.
Усещам една еуфория от цялото това случване. Сякаш този ден беше мои личен празник. Толкова беше красиво! Исках да не свършва този ден.
И точно когато бях потънала толкова надълбоко и ми беше толкова спокойно и мирно, и си мислех, че в момента няма какво да ме бутне, но излязох навън и трябваше челно да се сблъскам с един дългогодишен мой страх. Ще се опитам да ти го разкажа възможно най-кратко, за да не ти отнемам много от времето.
Та.. Принципно съм от Каспичан, но в момента, след дълги обиколки по света и у нас, съм акостирала в Плевен и когато реших, че ще дойда на 8for8 и видях, че той не присъства в списъка с градове, където ще се провежда програмата, трябваше просто да си избера град, в който да дойда. Можех да дойда във всеки един, но избрах Варна, защото имам хубави спомени и чувства към този град, близо е до роден Каспичан и не на последно място, заради морето. Бях решила, че като приключим с програмата ще си създам един прекрасен завършек на деня, като отида до морето, поседна, погледам и помисля над това, което ми се е случило преди това.
Така и стана. Отидох, намерих си местенце, където да няма хора около мен, потопих си краката във водата и си казах, че е толкова прекрасно, че няма какво да развали този момент. Е, имаше. По едно време отместих погледа си от водата и осъзнах, че съм заобиколена от около десет чайки, а аз изпитвам неистов страх от пернати животни. И въпреки, че знам от къде идва, знам че аз вече не съм там, просто той е много силен. И познай - първата ми реакция беше да се вцепеня и първата мисъл в главата ми беше, че трябва да се махна от там, трябва да избягам някак. Сега обаче реших, че просто ще затворя очи и ще се съсредоточа върху дишането си, за да се успокоя малко и после ще му мисля какво да правя. В главата ми започнаха да се появяват мисли от рода на "Това са просто птици, те не са твои врагове и не идват, за да те наранят, те просто тук живеят и ти си тази, която отива при тях, не че те са дошли при теб, за да те нападат. Ти сама си избрала да отидеш там, където са те. Това може би не е случайно.
И сега какво ще направиш - ще избягаш като всеки път или този път ще избереш да опиташ да постоиш малко с тях?" И.... избрах да постоя. Започнах да ги гледам и виждах че идват към мен, но останах там съвсем осъзнато.
Не ми беше съвсем спокойно, както ми се иска, но си беше голям напредък от моя страна.
Усетих, че съм една крачка по-напред в преодоляването на този си страх. Поздравих си се, постоях още малко и си тръгнах. Но си тръгнах не ходейки бързо, а бавно и спокойно. Дори се усмихнах накрая. Толкова беше хубаво!"
Измина точно една година от написването на това писмо. Препрочитам го отново, очите ми се насълзяват и това, което изпитвам е огромна благодарност. Към теб, Биляна! Учител си ми, толкова се радвам, че те намерих! И осъзнавам, че това се случи точно, когато бях започнала да се търся. Тогава се появи ти и ми показа посоката. Е, намерих се. И сега знам, че повече няма да позволя да се загубя. Или, ако това по някаква причина се случи, вече знам къде да търся, за да се намеря отново.
П.П. Вече не се страхувам от птици.
Благодаря ти от цялото си сърце за времето, което отдели, за да прочетеш това писмо.
Благодаря ти, че си това, което си.
Щастлива съм, че те има.
С обич, Полина
Comments