Фрагменти от дневника на Мария Савова, които се публикуват с нейно съгласие
Ден 5:
Изгревът както винаги беше уникален. За първи път видях всяка линия на хоризонта, която разделяше облаците: отличима, в различни цветове и линии. Сякаш някой нареждаше деня. Събуждаше живота.
Стоях на скалите и си мислих: какво друго ми е нужно в този живот? Имам си слънце. Моето вътрешно слънце, което със събуждането ми затопля всяка частица от тялото ми. Сякаш минава през всяка клетка и я озарява отвътре.
Имам хоризонта пред мен, който ми дава толкова голямо пространство и свобода да се движа, развивам и дишам.
Имам душа, която се рее като птичка пред слънцето и хоризонта. Душа в полет и спокойствие!
Имам любов. Тя е навсякъде в мен и около мен: в хората наоколо, в природата, в тишината, във въздуха, който дишам, в светлината. Имам всичко. Просто бъди! <3
Ден 10:
Ето ме все още тук, вярвам или не. Десет пълни дни със себе си. Не знам как да опиша с думи усещанията и ползите от времето прекарано тук.
Толкова много и различни моменти на едно. През терапията на тялото с йога и юмейхо, великите вечерни практики с визуализация и медитация до полубудните нощи в състояние между сън и медитация. И най-прекрасното от всички изживявания: мълчанието. Когато си в себе си, усещаш по-силно и истински всичко, с което влиза в контакт твоето тяло: от храна, упражнения, поглед навън към хоризонта до докосването му от мисли, които още по-дълбоко ме въвеждат бавно и методично към едно непознат вътрешен свят. Току-що си направих едночасова разходка до фара. И този път усетих толкова нови и различни аромати във въздуха, чувах непознати звуци, видях нова шантава птица, която притичваше из полянките и прекрасните изкрящи кристални камъни.
Докато вървях си мислех, колко изпускаме от живота, когато се страхуваме и му се съпротивляваме. Сякаш можем да променим посоката на вятъра: той е там. Каквото и да правим, пак ще ни издуха натам, където не сме били. Единственият начин да му се противопоставим е, като се скрием от него. Подобно на всичко, което правим в живота си. Бягаме! Всъщност успехът и крачките идват, когато се изправим срещу страха или всяко комфортно за нас събитие, и просто го изживеем. Понякога ще успеем да стъпим категорично и стабилно напред. А друг път – ще се наложи да приемем резултата. И това понякога е дори по-голяма крачка напред. Тук видях, че за да вървиш напред трябва да се довериш на процеса – напълно. Дори когато нещо ни се струва неприятно или глупаво, тогава дори още повече трябва да се доверим, защото има причина да го усещаме именно по този начин.
コメント