Светлана Токмакчиева, участник в Plan to Be, пилотна сесия
Светлана и нейният персонален боуен терапевт – Теодора Грънчарска
„План да бъда”, тези три думи привлякоха силно вниманието ми в момента, в който ги видях на екрана. Забиха се в съзнанието ми и пробудиха любопитството ми. Какво ли означаваха?
Когато Биляна започна да разкрива, какво се крие зад тях, вече нямах никакво съмнение и колебание, че имам нужда от точно тази програма. Дойде в момент, в който вече се борех с „рака” отказвайки да приема, че точно на мен, в най-хубавите години, в които започва живота на една жена може да се случи нещо такова. Зашлевиха ме с диагнозата на 43, даже успяха да ме уплашат за цели 3 дни, след което благодарение на тази диагноза започна моето пробуждане.
И така, в края на април се озовах в Тюленово, където видях най-красивите изгреви запечатали се в съзнанието ми, където вятърът разрошваше косите ми, където погледът ми съзерцаваше хоризонта, а шумът на вълните и мириса на билките изпълваше тялото ми със задоволство и сила.
Бях готова доброволно да се отдам на това отшелничество и да остана насаме със себе си. Вече не ме беше страх и се оставих в ръцете на екипа. А подборът на екипа беше невероятен! Вълшебна Калина, която всяка сутрин събуждаше телата ни с йога и ни даряваше с мъдрости, която всяка привечер ни учеше с търпение на пранаяма и ни въвеждаше в света на визуализациите, в нашия вътрешен храм, за който не съм и подозирала, че съществува. Разкри ни вълшебството на медитацията, която във физически план ми докарваше някоя и друга болка и схващане в краката, но пък поглеждайки я скришом как стои с лекота в поза лотос и не помръдва през цялото време, й прощавах и й благодарях мислено, че точно тя е там сред нас.
Прекрасната и фина Лили, която водеше Арт терапиите и която в началото подходи плахо към нас (все пак бяхме 17 души, напълно непознати), но после успяваше с всеки изминал ден, с всяка една терапия да застава все по-уверена сред нас и поне мен да ме докосне дълбоко в сърцето чрез, на пръв поглед, невинни игри и ситуации. Успя да ме накара да виждам и усещам сладостта на живота дори със завързани очи, успя да накара тялото и душата ми да танцуват, успя да събуди любовта ми към мен самата. Отвори врати, които бях залостила здраво и върху, които ще трябва да работя доста в бъдеще, но й благодаря, че ме поведе по пътеката.
Светлана, заедно с терапевтите Лили и Калина
10 дни без връзка с живия живот, без комуникации, потънала в тишина плаках и се смях, пях с пълен глас на скалите, чух мислите си, отърсих се от страховете си, повярвах още повече, че вървя по правилния път, затвърдих убеждението си, че трябва да поставяме на първо място и преди всичко - себе си. Срещнах хора, в чиито очи видях любов, огън, смелост, упоритост, надежда, подкрепа… Винаги ще ги помня, всеки един поглед!
„Един грам действия, струват колкото килограм думи!” – тази сентенция прочетох някъде, когато се върнах у дома и разбрах, с колко истина са изпълнени тези думи.
Замълчете и действайте! Ще направите най-доброто за себе си, повярвайте ми!
„…и нищо вече няма да е същото…”, така казваше Биляна и Господи колко е била права само!
Благодаря!
Светлана Токмакчиева
Коментари